Лудостта – кривото огледало на нормалността

Разбира се, че двете неща са напълно противоположни. Ако лудостта е кривото огледало на нормалността, то нормалността е кривото огледало на лудостта. На какво се дължи това изкривяване в „огледалата” на всяко едно от тези състояния и дали наистина човекът може да различи лудото (различното, шантавото) от нормалното (традиционното)?
Всеки може да избира какъв да бъде, в какъв свят да живее и в кое огледало да се оглежда. Кой определя какво е нормално и какво е извън рамките на нормалното? Какво точно представлява лудостта? Не бих казала, че може да се дефинират най-точните отговори на тези въпроси поради факта, че всеки сам разбира нещата по свой собствен начин. Хората са мислещите същества на Земята, влагат мисъл във всяко едно нещо, ето затова и разбиранията за лудост и нормалност ще са различни. В главата на всеки „текат” различни мисли по въпроса.
Лудостта може да се изрази по много и различни начини. За мен лудостта може да е като психично заболяване и „лудостта” като нещо присъщо за всеки. Лудостта като психично заболяване – ако сметнем, че е нормално човек да комуникира със себеподобни, то общуването му сам със себе си или с неодушевени предмети е ненормално.
Когато човек върши неща, не може да контролира собствените си действия. Когато не си дава сметка за случващото се около него. Да вземем героят Дон Кихот (на Мигел де Сервантес) например. Той е бил напълно луд – живеел е в един свой собствен свят, в който кръчмарите са царе, кръчмите – дворци, а вятърните мелници – великани. За съжаление, в днешно време „донкихотовци” съществуват. Това са хора, които поради някакъв шок, стрес, скръб са се „отскубнали” от реалния свят и са създали свой собствен, в който се чувстват по-добре. За тях лудостта е нещо нормално, а нормалността им се струва налудничава. Нормалните хора отбягват и отхвърлят лудите. Ние (нормалните) не си даваме сметка, че те са просто хора като нас, но са различни. Те имат нужда от помощ и съчувствие.
Определение за лудост може да се даде не само като нестабилно състояние, но и като понятие, с което отличаваме някого от останалите. Много често хората използват израза: „Абе, ти си луд!” Когато някой човек има по-странни навици от тези на останалите, той се смята за различен, за луд. Например, ако за мен е нормално да слушам музика за определено време (няколко часа), може да ми се стори налудничаво, ако някой слуша музика непрестанно (в колата, на работното място, вкъщи, дори да заспива на музика). Точно това възприемане на странностите у един човек се смята за лудост. Ако приемем, че всички хора са с руси, черни и кестеняви коси, ще сметнем за странно или направо лудо, ако някой е със зелена коса. Примерите за такива несходства и различия в мненията и възприятията за лудост, са многобройни.
Не може да се каже, че гореспоменатите от мен изрази са напълно верни поради факта, че обоснованията ми може да не съвпадат с мнението на другите. Дефинирам нещата през моя поглед, с моите мисли и думи. Ако за мен всички тези неща са верни, то за други може да са пълни глупости.Ето така по същия начин всеки дава своето определение за лудост и нормалност.
Ние хората сме достигнали до 21 век. Може да се каже, че всеки от нас е по малко „лудичък” в определен момент. Момент, в който се решава да направи нещо по-различно от нормалното, когато си постави за цел нещо по-екстремно. Не е ли лудост, че изпратихме хора в Космоса, че измислихме достъпни и бързи средства за комуникация и получаване на информация (мобилни телефони, Интернет, радио, телевизия), не е ли лудост, че човек се опитва да се промени своя облик (чрез различните пластични операции и процедури) и т.н.
Създаването на удобства и използването им ни прави различни от хората от Античността, Средновековието и други периоди от нашето развитие. Например, преди време хората са използвали подръчни материали (дървета, камъни), за да се защитят. В днешно време хората измислят какви ли не съвременни опасни оръжия, за да се защитят и отбраняват. Кажете, това не е ли лудост?
В развитието си хората изработват какво ли не. Неща, които може да са им от полза или такива, които да им вредят. Опитвайки се да се самоусъвършенства, човекът използва налудничави средства и идеи, които по един или друг начин му вредят.
Животът ни е „на колела”. Днешният човек е високо интелигентен и модернизиран. Понякога той върши неща, които се отклоняват от неговото ежедневие. Именно това „отклонение” е малко налудничаво. Ето затова смятам, че днешното население се оглежда в кривото огледало на нормалността – било то веднъж или няколко пъти, за кратко или за по-дълго време. Живеем с „лудостта”, тя е част от нас, но не всеки си дава сметка за това.


Велислава Пенкова, 12 г клас
23 СОУ „Фредерик Жолио-Кюри”
Отличие за философска мисъл в конкурс „ЛУДОСТТА – КРИВОТО ОГЛЕДАЛО НА НОРМАЛНОСТТА”

Проектът се осъществява от "Глобална инициатива в психиатрията - София" с финансовото съдействие на програма ФАР и в партньорство с: