Лудостта – кривото огледало на нормалността

Хората сме свикнали да избягваме това, което се различава от нашите представи, виждания, начин на мислене.
Цял живот се стараем да изградим свой собствен свят, в който да приютим близките и приятелите си и да ги предпазим. Но рядко се замисляме, че по света има много различни хора с твърде разнообразни съдби и че невъзможното във възгледите на един, прекалено често се оказва всекидневие и съдба за много други хора. Френсис Бейкън издига тезата, че човешкият ум е криво огледало, в което се оглежда света, Имануел Кант твърди, че сетивата ни са очила, през които гледаме света, а има и цяла школа във философията, която твърди, че, въпреки голямото си развитие и това на всичко около него, човекът надали някога би могъл да види света в истинския му вид. Тези размисли, събрани на едно място, би трябвало да ни накарат да се замислим как това, което е общоприето и се смята за нормално поведение, би изглеждало в очите на някой, който би могъл да види света в истинския му вид. Дали гореспоменатите очила, умът ни в ролята на криво огледало, невъзможността ни да видим света в чистия му вид и собствените представи на всеки един човек не изкривяват до такава степен това, което виждаме, усещаме, мислим и правим, че да изглеждаме смешни, а дейността ни безсмислена в очите на някой, който вижда дори съвсем по-ясно нещата. Всички хора, които се определят като нормални, смятат, че лудостта е заболяване и като всяко такова би трябвало да бъде лекувана, а хората, които са болни, да се ограничат, за да не наранят себе си и другите. Но никой не се замисля, че комбинацията от всички гореспоменати ограничения, но поставени под различен ъгъл в съзнанието на „лудите”, може да им предоставя много по-ясен и трезв поглед върху света, събитията и действията в него. Чрез възможността да виждат по-ясно нещата, тези хора биха могли да имат и по-добри решения за големите проблеми в света, като пагубния глад в някои от частите му, военните конфликти, употребата на наркотици, трафика на хора и много други проблеми, но изразени по начин, по който всички останали, които се мислим за нормални, не бихме могли да разберем, както не разбираме и нещо далеч по-просто като света около нас, с който се сблъскваме всеки ден.
Затова вместо да заклеймяваме и избягваме тези хора, би трябвало да се търсят начини да се развиват техните таланти и умствени възможности, както и начини те да бъдат приобщени към обществото, защото, както много неща, които човекът първоначално е отхвърлял, а впоследствие признал и приел, и тези хора биха могли да се окажат „бисери в прахта” на живота.

Богдана Тепавичарова, 12 г клас
23 СОУ „Фредерик Жолио-Кюри”
Отличие за толерантност в конкурс „ЛУДОСТТА – КРИВОТО ОГЛЕДАЛО НА НОРМАЛНОСТТА”

Проектът се осъществява от "Глобална инициатива в психиатрията - София" с финансовото съдействие на програма ФАР и в партньорство с: