Лудостта – кривото огледало на нормалността

Аз мисля, че това заглавие е адски неудачно. Самият израз е някак сбъркан. Не смятам за нужно да се правя на философ и да ви питам „що е това лудост” и „що е това нормалност”, а направо ще ви кажа: човек е изцяло изтъкан от своите мисли. Неговите определения, кореспонденцията му със света и Вселената, вътрешният му мир и ад и всичко, което му хрумва, са неговите мисли. Те го изграждат и развиват и му посочват дадена пътека във всяка секунда от неговия живот.
Всичко е нашата мисъл.
За да се насочиш, все пак, в нашата област, в областта на психологията и психоанализата, ще ви спра на даденото нещо.
Защо един шизофреник да е „откачалка”? Как го разбрахме, като сме толкова умни? Как го осъзнаваме? И как му помагаме на този въпрос и на този шизофреник? Празни приказки. Няма такова нещо. Едната мисъл, на единия човек движи него. Но, когато пет мисли са на едно „мнение”, те създават общ колектив. Това е обществото. Девет малчугана от детската градина ще играят на влакче. Обаче идва десето дете, което иска да играят на съвсем друга игра. То изцяло показва „неуважение” към играта на другите и се опитва да наложи своята игра. Какво правят те? Изолират го, намират слабото му място и се самонастройват, че той е „лош”, и създават такова впечатление у другите за него по един или друг начин, Това, разбира се, го казвам съвсем преносно. В днешния свят нещата са на друго ниво. При нас просто липсва възможността да разбереш въпросния шизофреник и това ни плаши, защото човекът обича да обясни подробно всичко. Т.е. подтикът е по-различен от този на децата в моя пример, но реакцията е същата. Казваме, че мислите са му „нездрави”, че натурата му е „болна”, даваме обяснение само на това кое е породило „заболяването”, както ние му викаме, и го изолираме. Страх. Този жалък, мръсен, обладаващ страх. А не можем да си дадем сметка, че всички сме шизофреници. Не можем да схванем, че просто сме имали връзка между повече мисли с еднакво мнение и затова се получава това разграничение. Защото представете си… вие знаете, че баща ви е еди кой си, направил е това и това за вас, приятел ви е бил някой си, направили сте нещо и т.н. и изведнъж при вас идва някой, който ви казва: „Грешиш. Това не е истина!” Но шизофрениците не се влияят от мнението му и затова са луди. Те са болни натури единствено поради факта, че нямат вписване в обществото, че не го разбират и че то не ги разбира. А колкото до израза; „Лудостта – кривото огледало на нормалността”, вече разбрахте, че лудост може да съществува само заради това, че Иван не разбира Петър, защото Петър е на друга планета. И Иван казва, че Петър е луд. А огледалото, самото огледало е най-гадният предмет на земята. То е олицетворение на самозаблуждението. Мислиш се за дебел, заставаш пред огледалото и се виждаш дебел. То е все едно да си бръкнете в мозъка. Пак вашата мисъл. Огледалото си е криво. Не се поставя то самò, за да определи: това е добро, това е лошо, това е нормално, това не е.  Ние си го нагласяме сами и само ние си виждаме в нашето огледало. Другите гледат в света и по това съдят за нас. Много е смешно, нали?

Александър Каменов, 9 д клас
23 СОУ „Фредерик Жолио-Кюри”
Отличие за откровеност в конкурс „ЛУДОСТТА – КРИВОТО ОГЛЕДАЛО НА НОРМАЛНОСТТА”

Проектът се осъществява от "Глобална инициатива в психиатрията - София" с финансовото съдействие на програма ФАР и в партньорство с: