Лудостта – кривото огледало на нормалността

Лудостта – какво всъщност е това? Какво разбираме ние под думата лудост? Когато чуем тази дума, първото, за което се сещаме, е човек, различен от нас – „нормалните”, човек с някакви психически увреждания. Но правилно ли е да делим хората на луди и нормални? Според мен, всички ние сме равни, независимо дали сме нормални или не – всички сме хора. Всеки един от нас чувства, мисли, плаче, смее се, обича – това са нещата, които ни правят хора.
Днес, обаче, обществото ни все още не е дорасло, за да приема различните. Хората им се присмиват, подиграват се с тях, без да се замислят, че и те имат чувства и са раними. Или пък – още по-лошо – правят се, че такива хора не съществуват, че ги няма, наказват ги с безразличие. Пример за тесногръдието на някои от българите е случаят с децата в Могилино. Първоначално всички бяха потресени и не можеха да повярват, че се случват такива неща. Но когато дойде моментът да се строят нови къщи за болните дечица в русенския квартал „Средна кула”, маските паднаха – те не искаха децата при себе си – гледката не била приятна. Вдигнаха протест, направиха подписка – същите тези хора, които привидно съчувстваха на децата. И тук си задавам въпроса: „Кой всъщност е лудият в този случай”. Аз мисля, че те, защото е лудост да откажеш помощ на дете в беда, лудост е да кажеш, че не искаш детето ти да има контакт с такива деца – а това изтъкна една майка като причина за протеста си. И същата тази майка възпитава детето си по този ненормален начин – да извръща очи от различните, да се прави, че не ги забелязва, че не съществуват. Ужасно, но факт! Но нека продължим търпеливо да чакаме промяната. А защо пък не ние да бъдем промяната, която искаме да видим в света!
Когато чуем думата „луд”, се сещаме и за един безсмъртен герой – Сервантесовия дон Кихот де Ла Манча. Вечният герой всъщност е петдесетгодишен идалго, полудял от четенето на рицарски романи. Но лудост ли е да се борим за доброто и справедливостта? Защото той прави точно това. Ако това е лудостта, то лудостта е кривото огледало на нормалността. Дон Кихот има цели, стремежи, идеали, които преследва докрай. Защитава беззащитните, възстановява правата на онеправданите, отмъщава за обиди, премахва неправди, изкоренява злоупотреби, посвещава се на идеите и – най-важното – не се спира пред нищо и пред никого. Ако това е лудостта, то би било хубаво във всеки от нас да се крие по един дон Кихот.
Мисля, че във всеки един от нас се крие малко лудост, която ни помага да се справяме с живота, да оцеляваме в трудни моменти. Трябва само да погледнем в кривото огледало на нормалността си, за да я открием!


Василка Манчева, 10 в клас
23 СОУ „Фредерик Жолио-Кюри”
Трето място в конкурс „ЛУДОСТТА – КРИВОТО ОГЛЕДАЛО НА НОРМАЛНОСТТА”

Проектът се осъществява от "Глобална инициатива в психиатрията - София" с финансовото съдействие на програма ФАР и в партньорство с: