Как да живеем с хората с влошено психично здраве

Бях твърде малка, за да осъзная защо момичето, с което прекарвах деня си, се държи странно. Имаше моменти, в които тя ми крещеше с пълен глас, удряше ме с лопатката по главата. Аз тихичко си плачех, защото ме беше страх от нея. Споделих с родителите си и мама кратко ми обясни, че момичето има психични проблеми. Когато е била бебе, майка й я е изпуснала на земята, когато плачела, което е задължително за едно бебе, тя я удряла. Пораснала малко, но това не променило нищо, побоищата продължавали.

Забравих да спомена, че момичето се казва Мария. Когато играехме заедно, родителите й се развеждаха, което още повече я е травмирало…

Не мисля, че бих живяла с човек с психични отклонения, но ми е жал за тях и, ако имам възможността да им помогна, бих вложила всички усилия и средства да го направя.

Симона Лазарова, 11 б клас
138 СОУ „Проф. Васил Златарски”
Отличие за откровеност в конкурс „ЛУДОСТТА – КРИВОТО ОГЛЕДАЛО НА НОРМАЛНОСТТА”

Проектът се осъществява от "Глобална инициатива в психиатрията - София" с финансовото съдействие на програма ФАР и в партньорство с: