Как да живеем с хората с влошено психично здраве?

В днешното забързано ежедневие всеки е загрижен за собствените си проблеми, стараейки се да изпълнява служебните си задължения. Вършейки своята работа, често не обръщаме внимание нито на нас самите, нито на другите около нас. Не се радваме на малките неща, които смятаме за даденост.

Една от тези дадености е психичното ни здраве. Докато за нас това е нещо нормално, за хората с влошено такова въобще не е така. Те не само трябва да се борят със самите себе си, но и с отношението на хората около тях. То се изразява или с едно ужасяващо безразличие, или с пренебрежително или арогантно държание към тях. Тук възниква въпросът как да живеем с тях.

Не може да се даде точен и конкретен отговор на този въпрос, за всеки е индивидуално. Първо, е въпрос на лична отговорност и нагласа, тоест ако искаме да живеем с тях нормално, ще правим всичко възможно за това. Второ, е въпрос на държавна политика. Колкото и гръмко да звучи,например,  може да се отделя един учебен ден в месеца за работа с хора с влошено психично здраве. Тоест, да им помагаме, да общуваме с тях. Разбира се, това отново е въпрос на желанието на обществото и поемането на отговорност. Това няма да е кратък процес, но постижим. Трудното е всички да осъзнаем необходимостта от това , да можем да живеем с хора с влошено психично здраве, а и да имаме времето и желанието за това.

Трудно е, но не и невъзможно, да се живее с такива хора. Даже напротив, може би те трябва да се научат да живеят с нас, защото ние сме тези, които ги отхвърляме. Жалкото е, че може би ще става по-лошо и единственото решение е всички да се замислим. Може би тогава ще можем да живеем спокойно и добре с хората с влошено психично здраве и светът ще бъде една идея по-добър.


Александра Иванова, 11 б клас
138 СОУ „Проф. Васил Златарски”
Отличие за толерантност в конкурс „ЛУДОСТТА – КРИВОТО ОГЛЕДАЛО НА НОРМАЛНОСТТА”

Проектът се осъществява от "Глобална инициатива в психиатрията - София" с финансовото съдействие на програма ФАР и в партньорство с: