Лудостта – кривото огледало на нормалността

Едва ли човек със здрав разсъдък е способен да даде дефиниция на лудостта. Може ли един нормален човек да си представи какво е да си луд, какво е да живееш сред хора, неразбиращи твоя привидно странен свят? Именно защото не сме в състояние да разберем лудостта, ние я обличаме в усмирителна риза и я заключваме. И това е напълно нормално, имайки предвид, че основно човешко правило е да отхвърляме това, което ни е непонятно.

Истината е, че никой не е достатъчно „нормален”, за да каже кой е луд и кой – не. Та нали всички ние живеем със своята малка лудост! Тогава къде и как може да се сложи границата между нормалното и ненормалното? И защо изобщо са необходими тези условни граници при положение, че лудостта е сред нас и в нас самите. Всеки един от нас живее в собствения си свят, изпълнен със странности и неписани правила, които определяме самите ние. А не съществуват ли по същия начин т.нар. „луди”?

И те, също като нас, си създават своя собствена реалност, където и най-необяснимото изведнъж придобива смисъл. Тогава каква е разликата между нормалните и ненормалните? Може би пропастта, която ги разделя, се крие в по-силната вяра на „лудите” в техните светове, защото каквито и представи да имат здравомислещите, каквито и фантазии да сътворяват в умовете си, те рано или късно се връщат към общочовешките форми на съществуване, появява се нещо, което да ги изкара от заблудата и да ги върне на земята. Но въпросното това нещо никога не обезпокоява света на лудостта. „Ненормалните” вярват безусловно в собствената си реалност, не оспорват правилата и законите в измисления си свят.

Ако лудостта е вид заблуда, начин да се избяга от реалността, то тогава как би могъл един нормален човек да влезе в тази заблуда, да си я представи и почувства? Представи си, че ти си един най-обикновен човек, живеещ по най-обикновен начин и изведнъж при теб идва един странен човек и започва да ти обяснява, че целият ти живот е една измислица, плод на твоето въображение, опитва се да ти втълпи, че приятелите, работата и домът ти не са реални. Би ли повярвал на този човек или по-скоро би го нарекъл луд?

В този побъркан свят, където взаимно изключващите се реалности се преплитат, е трудно, даже почти невъзможно, да се самоопределиш като нормален или луд. Именно заради това трябва поне да се опитаме да разберем човека с усмирителна риза, преди да го зачеркнем тотално от графата „нормални”.

Христина Павлова, 12 а клас
138 СОУ „Проф. Васил Златарски”
Отличие за съпричастност в конкурс „ЛУДОСТТА – КРИВОТО ОГЛЕДАЛО НА НОРМАЛНОСТТА”

Проектът се осъществява от "Глобална инициатива в психиатрията - София" с финансовото съдействие на програма ФАР и в партньорство с: